Емоционален мазохизъм

Болка.

В общи линии ти си точно това, не че го правиш нарочно. Всъщност ти нищо и не правиш, но това е отделна тема. В случая аз съм си виновна. И нито мога да реша проблема, нито имам сили да избягам от него. Всъщност мога, обаче не искам, затова просто се измъчвам. И чакам проблемът сам да избяга, което и ще стане в рамките на година. И ме е страх, понеже ти ще заминеш и аз няма да знам къде е отишло цялото това време.

А исках просто да ме обичаш... Щях да ти дам всичко, щях да те направя щастлив. Знам, че го знаеш. И също така знам, че искам твърде много. Има неща отвъд предала на нашите сили и желания. И това е едно от тях. Скъпо мое момче, не можеш да манипулираш чувствата си, не можеш да обичаш насила. Безсмислено е да се опитваш. Знаеш, че го знам.

И въпреки това аз продължава да се топя в прегръдките ти, там в тъмнината, слушайки ритъма на сърцето ти... Което не бие за мен... Което не се разтуптява бясно, когато ме види... А моето с всеки удар изрича името ти.

Тези мисли вече дори не ме нараняват, те просто бавно но сигурно се превръщат в солидна част от съществуването ми. И аз отдавна спрях да се опитвам да бягам от тях. Както не бягам от теб. А трябва. Знаеш, че се опитах, нали? Опитах да бягам, да се боря, да те мразя, да бъда щастлива, да продължа напред. Но ти винаги беше там, гледаше ме със спокоен поглед и аз рухвах за миг. И се връщах при болката... и при теб.

Обичам те. Винаги.
Достатъчно и за двама ни.

Вече не си ми никакъв

[22:29:41] Той каза: да, но тази тема
[22:29:46] Той каза: на мен ми се вижда
[22:29:48] Той каза: не маловажна
[22:29:50] Той каза: ...
[22:30:04] Той каза: все едно
[22:30:06] Той каза: ти не си ми никъв
[22:30:15] Той каза: че да ги виждаш тези снимки

Чакай! Мисля, че пропуснах нещо... спомням си... беше една друга вечер, един друг чат, но пак бяхме аз и ти. Тогава ти отне четири часа, за да стигнеш до извода, че не искаш да бъдеш с мен. Не, тоест че не искаш да имаш връзка с мен... Тоест, че не искаш етикети... Тоест че се нуждаеш от свобода, а не да "броим всеки месец"... Тоест, че въздушните кули са нещо хубаво. Не че не боли, когато паднеш, ама все пак... Какво? Несвързано ли говоря? Но рая и ада... не, и аз не знам какво е общото с нашата връзка, но на теб явно ти харесва да се отплесваш от темата. Най-вече когато нямаш достатъчно кураж да ми кажеш "късаме".
Или когато една седмица по-късно се правеше, че нищо не е станало.

Ти си поиска "недефинираните отношения". Получаваш ги. И да, това значи точно "Ти не си ми никакъв, за да виждаш тези снимки!"

Deal with it!

Кой каза, че ти е нужна цяла вечност, за да я опознаеш?

Първи пост.
...

Ъъъ, да, какво се очаква да пиша. Странно е, реших да създам този блог, за да има място, където да споделям мислите си, а сега нямам мисли за споделяне. Затова ще започна с няколко общи приказки, които може да ви се стпрят несвързани, но такива са си нещата при мен - нелогични.

И така, казвам се Александра, на 16 съм и имам поблеми, типични за една 16 годишна. Харсва ми да се смятам за човек на изкуството, осавям на страна въпросът дали наистина съм такъв.
Преценявам хората бързо, но готова съм да призная, когато преценката ми е грешна, доверявам се лесно, понякога по-късно съжалявам за това.
На моменти съм истерична, понякога егоистична, ядосвам се лесно, правя сцени...Real Drama Queen! Въобще-докачлива съм. Друг път съм мила, отзивчива дори ако се постарая мога да бъда търпелива.
Опитвам се да загърбя предразсъдъците си, надявам се, че малко по малко ще успея.
Изключително интуитивен човек съм, вярвам в себе си и в собствените си разбирания и усещания за света, човек първо на емоциите и чак след това на разума.
Започвам всяко ново нещо супер ентусиазирана, но в един момент всичко ми писва и го зарязвам, надявам се да не стане така и с този блог. Малкото неща, които устояха на променливите ми интереси са изкуствата- , фотографията, рисуването, литературата и театъра. Изкуството е моята доживотна любов, един път докоснеш ли се до него, никога не би го пуснал! То е магия, която не е за всеки. Изкуството е живот, и зкуството е вечност, изкуството е кратък миг, изкуството е начало, изкуството е безкрай! Обичам сцената и всичко свързано с нея,без значение дали съм зад завесите, пред публиката или сред нея. Що се отнася до музика, слушам каквото ми харесва от фънк през гръндж до пауър метъл. Харесвам музика със смислени текстове. Обичам книги и филми, които ме карат да се смея или да плача с глас, ако не ме трогнат, значи не струват. Вярвам, че същото е и с хората.
Обичам хората, които искат да летят, хора, които обичат да мечтаят, хората, които знаят, че това е техния живот и те са си господари сами на себе си, хора, които сами коват съдбата си, хората, които могат да отстояват принципите си, обичам хората, които сами си правят Ада по свой вкус и които не се страхуват да поемат риска да управляват себе си! Мразя скучни, безлични и посредствени хора, мразя примерните хора. Какво знаят за обществото,ако никога не им се е налагало да се борят срещу него? Мразя стандартното мислене. Мразя хората, които виждат, чуват и правят това, което им е казано,че трябва. Мразя хората, които остават в рамките…мразя да бъда такъв човек.