Кой каза, че ти е нужна цяла вечност, за да я опознаеш?

Първи пост.
...

Ъъъ, да, какво се очаква да пиша. Странно е, реших да създам този блог, за да има място, където да споделям мислите си, а сега нямам мисли за споделяне. Затова ще започна с няколко общи приказки, които може да ви се стпрят несвързани, но такива са си нещата при мен - нелогични.

И така, казвам се Александра, на 16 съм и имам поблеми, типични за една 16 годишна. Харсва ми да се смятам за човек на изкуството, осавям на страна въпросът дали наистина съм такъв.
Преценявам хората бързо, но готова съм да призная, когато преценката ми е грешна, доверявам се лесно, понякога по-късно съжалявам за това.
На моменти съм истерична, понякога егоистична, ядосвам се лесно, правя сцени...Real Drama Queen! Въобще-докачлива съм. Друг път съм мила, отзивчива дори ако се постарая мога да бъда търпелива.
Опитвам се да загърбя предразсъдъците си, надявам се, че малко по малко ще успея.
Изключително интуитивен човек съм, вярвам в себе си и в собствените си разбирания и усещания за света, човек първо на емоциите и чак след това на разума.
Започвам всяко ново нещо супер ентусиазирана, но в един момент всичко ми писва и го зарязвам, надявам се да не стане така и с този блог. Малкото неща, които устояха на променливите ми интереси са изкуствата- , фотографията, рисуването, литературата и театъра. Изкуството е моята доживотна любов, един път докоснеш ли се до него, никога не би го пуснал! То е магия, която не е за всеки. Изкуството е живот, и зкуството е вечност, изкуството е кратък миг, изкуството е начало, изкуството е безкрай! Обичам сцената и всичко свързано с нея,без значение дали съм зад завесите, пред публиката или сред нея. Що се отнася до музика, слушам каквото ми харесва от фънк през гръндж до пауър метъл. Харесвам музика със смислени текстове. Обичам книги и филми, които ме карат да се смея или да плача с глас, ако не ме трогнат, значи не струват. Вярвам, че същото е и с хората.
Обичам хората, които искат да летят, хора, които обичат да мечтаят, хората, които знаят, че това е техния живот и те са си господари сами на себе си, хора, които сами коват съдбата си, хората, които могат да отстояват принципите си, обичам хората, които сами си правят Ада по свой вкус и които не се страхуват да поемат риска да управляват себе си! Мразя скучни, безлични и посредствени хора, мразя примерните хора. Какво знаят за обществото,ако никога не им се е налагало да се борят срещу него? Мразя стандартното мислене. Мразя хората, които виждат, чуват и правят това, което им е казано,че трябва. Мразя хората, които остават в рамките…мразя да бъда такъв човек.