Не съм писала от известно време насам, за което получих солиден брой мъмрения, но в своя защита ще кажа, че имах основателна причина за мълчанието. А тя е, че ако бях седнала, за да опиша чувствата, сполетели ме през последните двайсеина дни, щях да затъна твърде на дълбоко в блатото на емоционалната си несигурност. С две думи - концентираните емоции като едното нищо щяха да ме доведат до ръба на депресията.

А последното нещо, от което се нуждаех беше депресия. Дори и сега нямам намерения да задълбавам в това, което стана. Не за друго, ами защото "ами ако"-тата като цяло не са полезни за мен. Ще ви кажа накратко какво се случи (само и единствено, за да не се чудите на емоционалните изблици, които вероятно ще имам от време на време в бъдеще) - та, всичко свърши. Точка. Край. Без повече многоточния, запетай и въпросителни. Беше каквото беше, истинско или не, но то приключи и за първи път знам, че Неговите действия съвпадат с това, което е най-добре за мен. Именно да съм далеч от него. Точка.

Та, започвам начисто. Happy single girl. Което има много да ви разказва - за тези колко-бяха-там дни успях да се напия доволно, да пръсна немалка сума по магазните, да отида на един страхотен концерт, да разбия едно незаслужаващо сърце, да пофлиртувам и в резлутат на всичко това, ако не друго поне да излекувам накърненото си его. Тоест - момичешки работи.

И още нещо - спирам да търся любовта. Ако тя толкова икса, нека ме намира. От днес аз търся щастие, търся усмивки, търся музика и слънчогледи. Да, слънчогледи! И какво като идва зима? Ще си ги нарисувам! =)